17 дек 2018

Икономически предизвикателства пред България през 2019 г.

Julian Voynov

Сподели
Харесай Коментирай

На 8 ноември Европейската комисия представи своята есенна икономическа прогноза за развитието на Европейския съюз до 2020 г. Очаквано ЕК прогнозира забавяне на европейската икономика в разглеждания период, 2018 г. – 2020 г., в унисон с прогнозите на МВФ и другите международни финансови институции. Икономическото развитие на ЕС 27 (без Обединеното кралство) се очаква да се забави до 2.2% през 2018 г. от прогнозираните през пролетта 2.6%, докато през 2019 г. икономическият растеж ще се забави до 1.9% от прогнозираните преди това 2.3%. Така прогнозите на ЕК за 2018 г. и 2019 г. за икономическия растеж на ЕС 27 са се свили с 0.4 п.п. спрямо очакванията шест месеца по-рано. Интересно е да се отбележи, че прогнозата на ЕК за забавянето на световния икономически ръст до 3.5% през 2019 г. е дори по-песимистично от тази на МВФ, според която през следващата година забавянето на световната икономика ще е само до 3.7% от прогнозираните през пролетта 3.9%. Трябва да се има предвид, че песимизмът на ЕК по отношение прогнозата за ръста на световната икономика през следващите две години се дължи основно на влиянието на икономиката на страните от ЕС, които основно ще допринесат за нейното забавянето. Ако се изключи влиянието на икономиката на ЕС от прогнозните данни, то световната икономика ще достигне ръст от 3.8% през 2019 г., т.е. с цели 0.3 п.п. над прогнозата при включване на страните от ЕС.

Световната икономика се забавя

Основните причини за забавянето на световната икономика могат да бъдат обобщени по следния начин:

  • Търговските войни подети от президента на САЩ Доналд Тръмп се отразяват негативното на глобалните вериги за доставки, забавят търговските обороти, повишават цените на суровините и влияят забавящо на икономическо развитие в целия свят
  • Високите цени на енергоносителите упражняват натиск върху цените в глобален аспект, намаляват възможностите за внос на петрол от страните вносителки и допълнително забавят търговските обороти. Едностранното изтегляне на САЩ от постигнатата сделка с Иран и обявените от американския президент нови санкции към страната в началото на август изиграха роля за допълнително повишаване на цените на петрола в краткосрочен аспект.
  • Вътрешната икономическата политика на американската администрация доведе икономиката на САЩ до прегряване, което принуждава Федералният резерв да реагира с повишаване на основните си лихвени проценти, а подобно монетарно затягане на паричната политика влияе негативно върху световните капиталови потоци и принуждава инвеститорите да изтеглят авоарите си от развиващите се страни, което създава локални кризи в тези развиващи се пазари, имащи сериозни външни задължения в долари. На подобни локални кризи бяхме свидетели през втората половина на август, когато икономиките на почти всички развиващи се пазари бяха сериозно засегнати от рязкото изтегляне на краткосрочни чуждестранни инвестиции, а особено засегнати се оказаха Турция и Аржентина, които изпаднаха във финансови и икономически кризи, непреодолени и до този момент.

ЕС допринася сериозно за икономическото забавяне на света

В своите констатации за развитието на световната икономика МВФ и ЕК припокриват своите виждания, въпреки че, както беше посочено, Европейската комисия е доста по-песимистична. На базата на тези свои очаквания за развитие на глобалната и европейската икономика Европейската комисия прогнозира икономическото развитие на всяка от държавите-членки на ЕС до 2020 г. Това, което е характерно за България е, че цялата тежест на негативното очакване за забавянето на българската икономика е съсредоточено през настоящата 2018 г., през която Комисията очаква икономическият растеж на страната да се забави до 3.5%, с 0.3 п.п. по-ниско от нивото, заложено в пролетната прогноза, когато то беше 3.8%. Тази прогноза има вероятност не само да се сбъдне, но и да се окаже дори по-висока от реалният икономически ръст, който България ще постигне през настоящата година. Според експресните оценки на НСИ, българската икономика се забавя до 3% на годишна база през третото тримесечие на тази година. Това е трето поредно забавяне от началото на годината след 3.5% през първото и 3.4% през второто тримесечие. Дори и през четвъртото тримесечие българската икономика да отбележи по-висок ръст, близък до тези от първата половина на годината, то изглежда почти невъзможно годишният ръст да е 3.5% и по-всяка вероятност ще гравитира от 3.3%. Това още на този етап прави очакването на ЕК да изглежда оптимистично. Още по-оптимистична изглежда прогнозата за следващата година, когато се очаква българската икономика да отбележи ръст от 3.7%. Тази прогноза е оставена през промяна спрямо пролетната оценка на ЕК.

Трябва да се има предвид, че върху забавянето на икономическото развитие на България влияят едновременно в една и съща посока два фактора.

  1. На първо място това са икономическите проблеми в развиващите се пазари извън ЕС, с които България има сериозни търговски връзки. В случая основно влияние за българската икономика има икономическото състояние на Турция, което се влоши драстично след финансовата криза от месец август. Спадът на българския износ към трети държави извън ЕС за първите девет месеца на годината е с 21.3%, а конкретно към Турция, към която България формира една четвърт от своя износ към трети страни е още по-голям, спад от 22.3%. Това в крайна сметка намалява влиянието на държавите извън ЕС върху българската икономика и засилва влиянието на страните от ЕС, чието икономическо състояние става определящо за България. Българският износ към държавите от ЕС вече формира над 70% от общия български износ, като това представлява нарастване от 8 п.п. спрямо същия период на миналата година, докато размерът на българският износ към трети държави се свива до 29% от 37% година по-рано.
  2. Увеличеният български износ към държавите от ЕС предопределя и нарасналата зависимост на българската икономика от тази на Европейския съюз. Основни търговски партньори на България в ЕС са пет държави, към които се формира 63%  от българския износ, а именно: Германия, Италия, Румъния, Гърция и Франция. Най-голяма е зависимостта към Германия, която е отговорна за 22% от българския износ и към която износът на България нараства до края на август с 19.1%. Износът към Италия е вторият най-голям, формира почти 13% от българския износ към държавите от ЕС и нараства с над 12% за първите осем месеца. Размерът на износа към Румъния е почти толкова, колкото към Италия, формира 12.6% от целия износ към ЕС и нараства да периода до края на август с 10.2%. В следващата таблица се вижда размерът на българския износ към посочените държави от ЕС, неговата промяна през последната година и делът към съответната държава.

Таблица 1. Износ на България към първите пет най-големи търговски партньора от ЕС, януари-август 2018 г.

Страни и групи страни

Износ - FOB

януари - август 2018

Млн. левове

Изменение спрямо същия период на предходната година - %

Дял от общия износ към ЕС - %

ЕС

35085,0

-1,5

100,0

Германия

5565,6

19,1

22,3

Италия

3192,3

12,1

12,8

Румъния

3138,6

10,2

12,6

Гърция

2350,8

8,0

9,4

Франция

1449,7

3,2

5,8

Източник: НСИ

Имайки предвид нарасналата зависимост на България от икономическото състояние на своите търговски партньори от ЕС, интересно е да се проследят очакванията на ЕК за икономическото развитие на тези държави през тази и следваща година. Както се вижда от следващата таблица, в четири от петте основни търговски партньора на България през настоящата година се очаква допълнително забавяне към вече отразеното веднъж в междинната прогноза на ЕК, като разликата в очакванията между пролетната и есенната прогнози са сериозни. Само Гърция прави изключение, в която се очаква минимално подобрение, свързано основно със започналото най-накрая възстановяване на гръцката икономика след продължителната криза в страната. Останалите четири държави се очакват да се забавят значително, като най-сериозно забавяне се очаква в Румъния, с цели 0,9 п.п. по-ниско от пролетната прогноза и 0.5 п.п. спрямо междинната. Следва Германия с очаквано забавяне от 0.3 п.п. и Италия с 0.4 п.п. През 2019 г. ситуацията е подобна, като изключението в случая е Италия, като основната причина при нея е внесеният бюджет от италианското правителство с раздути държавни разходи и бюджетен дефицит, което само по-себе си е проблем и ще се отрази в бъдещото икономическо развитие на страната. Останалите държави от групата се очакват да забавят своя икономически растеж допълнително със средно от около 0.2 п.п. Става ясно, че износът на България всъщност е насочен към страни от ЕС, в които икономическото забавяне ще бъде най-силно.

JV_24166917_xl-small

Таблица 2. Есенна прогноза на ЕК и промяна в очакванията за растежа в основните търговски партньори на България от ЕС

Страни и групи страни

Пролетна прогноза на ЕК

Междинна прогноза на ЕК

Есенна прогноза на ЕК

Промяна между междинната и есенна прогноза на ЕК

Реален БВП

Реален БВП

Реален БВП

В процентни пункта

2018

2019

2018

2019

2018

2019

2018

2019

ЕС27

2,6

2,3

2,3

2,1

2,2

2,0

-0,4

-0,3

Германия

2,3

2,1

1,9

1,9

1,7

1,8

-0,6

-0,3

Италия

1,5

1,2

1,3

1,1

1,1

1,2

-0,4

0,0

Румъния

4,5

3,9

4,1

3,8

3,6

3,8

-0,9

-0,1

Гърция

1,9

2,3

1,9

2,3

2,0

2,0

0,1

-0,3

Франция

2,0

1,8

1,7

1,7

1,7

1,6

-0,3

-0,2

Източник: ЕК

Очакванията за България са оптимистични

На базата на казаното дотук, става ясно, че глобалното икономическо развитие ще се отрази негативно на българската икономика и въпросът е дали последните очаквания на ЕК за България не са прекалено оптимистични. Ако основните търговски партньори на страната се очаква да забавят осезаемо своето икономическо развитие, както през настоящата, така и през следващата година, въпросът, който изниква е дали България може да запази прогнозирания икономически ръст само на базата на вътрешни фактори, които общо взето са два: частното потребление и разходите на правителството?

Таблица 3. Сравнение на изменението на компоненти на БВП между пролетната и есенната прогноза на ЕС

България

Пролетна прогноза

Есена прогноза

Промяна в п.п.

 

2018

2019

2018

2019

2018

2019

БВП

3,8

3,7

3,5

3,7

-0,3

0,0

Частно потребление

4,9

4,5

6,5

4,3

1,6

-0,2

Колективно потребление

3,7

3,0

3,9

5,2

0,2

2,2

Бруто капиталообразуване

8,7

6,8

9,0

6,8

0,3

0,0

в т.ч. основен капитал

12,4

9,3

9,9

9,3

-2,5

0,0

Износ на стоки и услуги

5,0

4,8

0,7

2,9

-4,3

-1,9

Внос на стоки и услоги

7,4

6,2

4,8

4,6

-2,6

-1,6

Източник: ЕК

Както вече беше посочено, в своята последна прогноза за България ЕК е свалила очакванията за икономическия растеж на страната за 2018 г. от 3.8% на 3.5%, докато за 2019 г. прогнозата е останала без промяна. Стана ясно вече, че дори  за настоящата година очакванията изглеждат оптимистично, предвид растежа, отбелязан през първите три тримесечия. Както се вижда от таблица 3, основната причина за намалените очаквания за 2018 г. е дължи на драстично по-малкия износ, чийто очакван ръст от 5% през пролетта се е свил до 0.7% или приблизително 7 пъти. Ясно е, че основната причина е очакваното намаление на българския износ за трети страни и най-вече за Турция. Свитият износ се отразява и на вноса, тъй като значителна част от последния представлява междинни материали и суровини, обслужващи износа. Разбира се, повишеният инфлационен натиск в страната също следва да бъде взет под внимание, който е най-висок за последните почти 6 години и който свива покупателната способност на българите. Въпреки това, Комисията е оптимистично настроена за потребителските възможности на населението през 2018 г., тъй като прогнозира допълнително увеличение на ръста на частното потребление с 1.6 п.п. до 6.5%. Явно в случая обяснение трябва да бъде търсено в засиленото кредитиране през последната година, което компенсира негативното влияние на повишаващите се цени и всъщност подхранва допълнително инфлацията. Общо взето от таблицата може да се каже, че българската икономика ще се представи сравнително добре през 2018 г., въпреки и под нивото от предходните две години и с ясни признаци за забавяне.

Интересно е обаче да се анализира на каква база очакванията на Комисията за растеж през 2019 г. в размер на 3.7% остават непроменени. Както се вижда от последната колона на таблица 3, растежът на износа се очаква допълнително да се свие с 1.9 п.п. и да падне под 3%, докато вносът ще продължи да расте с по-високи темпове от износа, но и неговият растеж ще се забави допълнително с 1.6 п.п. Частното потребление, което се превърна в основен двигател през 2017 г. и 2018 г. ще забави своя ръст 0.2 п.п. и единственият двигател на икономическия растеж, който се очаква да издуе платната на българската икономика е растежът на колективното потребление. В известна степен това е резонно очакване, тъй като се навлиза в последните две години от програмния период за усвояване на средствата от фондовете на ЕС, въпреки че за предходните две години правителството успя да усвои едва около половината от планираните средства за капиталови разходи. Именно слабото усвояване на тези средства всъщност даде възможност на Министерството на финансите да отчита сериозни излишъци, които да изразходва непрозрачно през последните седмици на съответната година. Въпросът обаче, който остава е дали правителството ще успее да осъществи планираните капиталови разходи, имайки предвид, че през 2019 г. ще се проведат минимум два вида избори, а започналите в страната процеси, предизвикващи сериозна политическа несигурност могат да доведат и до нови парламентарни избори, с назначаване на служебно правителство, което неизбежно ще се отрази на възлагането и изпълнението на заложените инвестиционни проекти.

JV_109474583_xl-small

Бюджет 2019 е базиран на оптимистични допускания

На базата на всичко казано дотук излиза, че основата върху която е построен бюджетът на България за 2019 г. е доста оптимистична. За 2018 г. вече е напълно ясно, че бюджетът ще завърши с излишък, но основната причина за това е неизпълнението на инвестиционната програма на правителството за трета поредна година, както и значително по-високата от планираното инфлация, която вдига постъпленията от данъци. Същевременно за 2019 г. бюджетът се основава на допълнителен растеж на вътрешното потребление, очаквайки че то ще надхвърли растежа от тази година с 0.6 п.п., както и още по-голям ръст на капиталовите разходи за основен капитал от 9.5%, надхвърлящ оптимистичната прогноза на ЕК. Същевременно Министерството на финансите допуска допълнително увеличение на ръста на износа спрямо тази година, както и много по-осезаемо увеличение на вноса. Този допълнителен внос може и да има положително влияние върху икономическия растеж, но е много малко вероятно той да нарасте с 6.7% на годишна база.

Таблица 4. Сравнение между есенната прогноза на ЕК и Макрорамката на Бюджет 2019

България

Есена прогноза на ЕК

Макрорамка бюджет 2019

Разлика в п.п.

 

2018

2019

2018

2019

2018

2019

БВП

3,5

3,7

3,6

3,7

0,1

0,0

Потребление

6,2

4,8

4,8

5,4

-1,4

0,6

Бруто-образуване осн. к-л

9,9

9,3

8,9

9,5

-1,0

0,2

Износ на стоки и услуги

0,7

2,9

2,3

2,8

1,6

-0,1

Внос на стоки и услоги

4,8

4,6

5,3

6,7

0,5

2,1

Източник: МФ

На базата на всичко казано до тук е много съмнително, че българската икономика ще отбележи ръст от 3,7% през 2019 г. Въпреки това, не е изключено бюджетът да завърши на излишък и през следващата година, като основното обяснение ще трябва да се търси отново в традиционното вече неизпълнение на капиталовата програма на правителството. Все пак, ако икономическият ръст е значително по-малък от заложения, ако износът се забави допълнително предвид икономическата ситуация в основните търговски партньори на България и капиталовата програма постигне ниво на изпълнение дори сравнително по-високо от това на настоящата и миналата година, то има вероятност да възникнат проблеми по отношение на бюджетните приходи. Още повече, ако страната бъде разтърсена от ескалиращи политически противопоставяния, които допълнително да доведат до забавяне на българската икономика.

Сподели
Харесай Коментирай

Категории: IBA Блог , Economic analyses with Julian Voynov

Тагове: #Europe #economic #forecast #2019 #economy #export #import #budget

Коментари (0)

Архив / Търси

Instagram

Follow on Instagram